Постинг
11.05.2010 16:46 -
Есен
Есента вали в ръцете ми
усещам студено топлия и скут.
Бяхме двамата,
сгушени в света навън.
Рояха се кестени- чудо.
Формите крояха красота.
Кафявото преливаше във чувство,
а мокрото си беше у дома.
Сълзи се давеха в раздяла
обречени на нея с векове.
Безспирен полъх е промяната
без дъх, без спомен, без сърце.
Есента е златна. За това усилено
мълчи! Лице в лисича кожа
Сезон и смяна! Прекрасна, пъстра
маска.На истинското... вън!
п. Котката
Няма коментари
Търсене
За този блог
Гласове: 7
Архив