Събуждам се в утрото на живота,
кафето изпивам без глас,
боли от туй мълчаливо
и тръгвам към сетния час.

Гимнастика за душата
бях планирала с приятел - Уви...
не дойде с мисълта си предвидил,
че едва ли имам пари.

Накрая си лягам унила,
а с полунощен вик -
възглавницата попива сълзите
придошли заради лика му крив.

Късно е - затварям очите,
натискам бутон С - за човек
с комплекси и сметки
и политам към тъмния свят.

Но утрото ми връща живота
изгубила нечий портрет.
С билет за свободното място
и щастието изисква ред.

                                        п. Котката