Есента вали в ръцете ми
усещам студено топлия и скут.
Бяхме двамата,

Събуждам се в утрото на живота,
кафето изпивам без глас,
боли от туй мълчаливо

Проблесна от милост окъпан
звезда в земна тишина,
Исус златокос беше -

Съдбата си реших да запечатам -
надежда пусната на край света,
на теб с отплуващия вятър